В България тайната на осиновяването е регламентирана със закон. Това

 В България тайната на осиновяването е регламентирана със закон. Това значи, че осиновеното дете няма право да знае кои са биологичните му родители. От своя страна те също нямат право да го търсят. Осиновените имат право на достъп до данните на биологичните си родители след навършване на пълноправие.

 Много родители-осиновители си задават въпроса „ Трябва ли да се каже на детето, че е осиновено ”. Правилният въпрос тук е „ Кога да кажем на детето, че е осиновено ”, а не дали.

 Със сигурност всяка майка познава детето си доста добре, само че когато реши да предприеме стъпки по откриване на тайната на осиновяване, е добре да се запознае и със спецификите на възрастта, на която е детето ѝ. Всяка възраст има своите етапи на развиване, които повлияват върху психо-емоционалното положение на детето, по тази причина информацията по отношение на осиновяването е добре да се сервира съгласно възрастта, на която е детето, като се вземат поради и неговите характерности.

Осиновителите са хората, които би трябвало да оповестят това на детето. Както всеки от нас, по този начин и осиновените деца имат своя персонална история – на раждането, изоставянето /тук включваме аргументите заради които е изоставено детето, обществените фактори на биологичната майка, фамилията ѝ, фамилното ѝ състояние, обучение и т.н./ Самата тематика, че детето е осиновено, изпълва със мощно терзание и боязън родителите. Те са комплицирани от това по какъв начин да му кажат, какви ще са страстите и възприятията на детето, откакто научи и какво ще последва от това.

Има моменти, в които тайната на осиновяването не би трябвало да се разкрива на детето. Един подобен миг е, в случай че родителите са в развой на бракоразвод. Съобщаването на обстоятелството, че детето е осиновено, може да нанесе двойна контузия у детето.

Възможно най-неподходящото време за съобщаване е през тийнейджърските години. Това е интервалът на протест против престижа на родителите и време за одобряване на личността на подрастващия. При съобщаване на обстоятелството, че е осиновено от непознати хора, вероятността детето да се усеща излъгано е доста огромна. У детето ще се зароди разбиране, че то е лъгано от най-близките си, доверието към родителите ще се разклати. Тук е доста значимо родителите да знаят, че „ комфортната “ неистина, че биологичната му майка е умряла, е една от най-големите неточности, която издига още по-голяма стена в връзките.

Как да отговорим на сложните въпроси: Защо са ме изоставили; Кои са биологичните ми родители; Имам ли братя и сестри; Какъв щеше да бъде животът ми, в случай че не бях осиновен; Кой ме обича в действителност?

В моята процедура имам наблюдения, че главните аргументи, заради които осиновените подхващат търсене на биологичните родители е, с цел да схванат повода, заради която са изоставени, дали имат братя и/или сестри или наследствени болести, забавно им е по какъв начин наподобява биологичната им майка и какъв е животът на другите деца на биологичната майка. Пред осиновените деца наложително стои въпросът „ Защо аз съм зарязан, а те не? ”.

Изоставените деца, по-късно подрастващи и възрастни, изпитват яд, който е ориентиран към дамата, която ги е изоставила, който не могат даизразят против нея, тъй като тя физически не участва в живота им, и го проектират върху най-близкия им човек - майката.

Трябва да сме наясно, че осиновяването е обвързвано с повече от две страни, а точно с три и повече. То визира както осиновителите и осиновения, по този начин и биологичния родител и вероятно негови последващи деца и сътрудник. 

Когато осиновеното дете се заеме със задачата да търси братя и сестри, добре е то да е наясно, че същите могат и да не знаят за съществуването му. Има вид те да знаят, само че да не желаят да имат контакт с него. Тук също съществува страха от отменяне, което за осиновеното дете ще е второ подред отменяне.

„ Кой ме обича в действителност ” – този въпрос е задаван от осиновените деца, когато се усещат несигурни. Разбира се, родителите са тези, които дават и ще дават отговор на детето си, посредством своите дейности, поддръжка и опора. Обичта идва дружно с построяването на прочувствената връзка сред родителите и детето, а тя е първата, която те построяват. За родителите дали детето е осиновено, или биологично няма значение, тъй като тяхната обич постоянно ще бъде безусловна и детето ще я усеща през целия си живот.

Да търсим ли биологичните си родственици, в случай че разберем, че сме осиновени? Как да подготвим себе и тях за тази среща?

 На въпроса „ да търси или не биологичните си родственици ” би трябвало всеки самичък да си даде отговор. Осиновените хора са водени от любознание и предпочитание да научат за какво са изоставени, това е и повода да търсят биологичната майка, а когато тя е умряла, те прибягват до сестри/братя или други биологични родственици. Ако родителите имат информация за биологични родственици на детето си /а постоянно имат такава/, могат да споделят с него и да го поддържат в търсенето. Законово търсенето на биологичната майка и родственици може да се случи, откакто детето е пълнолетно.

 Осиновеното дете постоянно има мечти за биологичната си майка. В съзнанието си то си я показва като принцеса, красива, руса, висока. Представя си, че тя се държи с него добре, че се грижи за него. Ако детето е към този момент задоволително огромно и знае детайлности към изоставянето и осиновяването си и е наясно с желанието си да открие биологичната майка, както и в случай че родителите му го поддържат, по-добрият вид ще е то да бъде квалифицирано за действителността, която го чака, с цел да знае какъв човек ще откри.

Осиновител съм, само че изпитвам усложнения в близостта с детето. Обвинявам се за всяка негова неточност и я отдавам на обстоятелството, че е осиновен, че аз не се оправям добре. Как да преодолея това?

 Детето и биологичната майка нямат построена прочувствена връзка, или по-точно тя се е разпаднала сега на закъснение на детето. При попадането на детето в институция, същата остава отпечатък върху психическото и емоционалноторазвитие на детето. Институционалната грижа лишава детето от най-важните фактори за обикновено психично развиване – като  непрекъснатост и поредност от връзка със важен възрастен, прочувствено обгрижване и стимулация. Колкото повечеса фигурите, които се грижат за детето, толкоз повече понижава неговата дарба да се привързва, а възприятията му се притъпяват. Изоставянето на детето от биологичната майка е опустошително прекарване.

 Има случаи, при които родителите се разминават с упованията за мечтаното дете, тогава те усещат боязън, яд, отчаяние, горест. Тук от голяма важност е освен упованието на идеалното дете, само че и възрастта, на която то идва в фамилията.

 При осиновеното дете привързаността е нарушена, тъй като биологичната майка прекъсва към този момент изграденатавръзка по време на бременността. Този развой е извънредно стресов за бебето и му носи възприятие на неустановеност, тъга, обезсърчение, празнина, самота и съмнение. Тези усеща се придвижват и когато детето бива осиновено. Разбира се прочувствена връзка с осиновяващата майка ще се построи, тъй като тя ще бъде непрекъснато обгрижващата фигура за детето. Ако майката не съумее да се оправи с афективното държание на детето или детето е с по-силно изразени дефицити от институционалния престой,  тя може да изпита компликации при създаване на тази по този начин значима връзка, от която следва доверие, обвързаност и обич.

 Много е евентуално детето да ви отхвърля през първите дни, другата прекаленост е мощно прилепчивото дете. Добре е да сте наясно още преди да осиновите, че 3-годишно дете, отглеждано в институция, не е като дете на 3 години, отглеждано в фамилна среда. Детето, отглеждано в институционален вид услуга неизбежно е натрупало дефицити в своето развиване, известни като депривация * /майчина, обществена, психическа/. Натрупаните дефицити в развиването на детето, в резултат на институционално развъждане, ще изправят родителите пред редица компликации. Процесът на създаване на здрава прочувствена връзка и обвързаност е комплициран и от време на време дълъг. Той зависи от възрастта при осиновяване на детето и от модела на развъждане на майката, както и доста значим фактор е в какво семейство и с какъв прочувствен заряд и обвързаност е отгледана майката, когато е била дете. Когато родителят усеща, че няма силата да се оправи, най-хубавият вид е да се обърне към психолог, който е осведомен със спецификите на осиновените деца.

Как се преодолява контузията от изоставянето? Как да придобием убеденост и религия в себе си/или да помогнем на осиновеното си дете да ги придобие.

Има редица проучвания, които споделят, че контузията от изоставянето ще остане постоянно у детето, ще се отрази на неговия живот по един или различен метод. Всяко дете има своя лична история и в случай че то одобри своята, вероятността да живее в синхрон със себе си е огромна. А с цел да доближи до това равнище, родителите би трябвало да са построили здрава прочувствена връзка, доверие и обвързаност с детето си, след което да подхващат стъпки по откриване на тайната.

Ако сме биологичен родител или родственик – да потърсим ли детето; по какъв начин да се оправим с възприятието за вина; имаме ли право да влезем в живота му и да имаме упования и искания към него.

Най-честите аргументи, заради които дете бива обещано за осиновяване, са финансови или житейски. Често се срещат случаи след обезчестяване, извънбрачна връзка, майката е малолетна и родителите ѝ я задължават да изостави детето. Преди години доста постоянно дами без брак, които забременяват изоставят децата си, тъй като не се е гледало с положително око на самотните майки с извънбрачни деца.

 Ако Вие сте биологични родители или родственици, би трябвало да знаете, че по закон нямате право на достъп до информацията за изоставените от вас деца. Голям % от изоставящите децата си изпитват виновност. Вината произтича от обвиняванията, които самите те си насочат. Майката се усеща изоставена, безпомощна и обезверено самотна, изключително в случай че  няма поддръжка от бащата на детето и фамилията си, не всеки път тя знае към кои институции да се обърне. За страдание възприятието за виновност в никакъв случай няма да отмине и то ще съпътства майката до края на живота ѝ, по този начин както контузията от изоставянето съпътства детето ѝ.

 Биологичната майка би трябвало да е наясно, че детето е построило собствен личен живот още повече, в случай че то е осиновено и има семейство и е щастливо с тях. Те по-скоро би трябвало да преструктурират прекарванията от предишното си по този начин, че да могат да продължат живота си. Днес от ден на ден обществени услуги в общността оказват поддръжка на майки решили да изоставят децата си, като им оказват психическа и обществена поддръжка.

 Проблемът на осиновяването като цяло, идва от една страна със схващането, че  осиновяването е  нещо прикрито и непристойно, а отсам и обхванато в някаква срамна загадъчност. Осиновителите се дефинират като благородници, които са създали нещо извънредно, а децата им надали не са задължени да им благодарят за това. Всъщност родителството е метод за продължение на рода, без значение дали то ще се случи посредством зачеване, инвитро или осиновяване.

депривация* Липса на съответна грижа за дете, заради преждевременна загуба или занемаряване от страна на майката, или липса на непрекъснато обгрижваща фигура, което въздейства негативно на ранното поведенческо, психическо, физическо, обществено и прочувствено развиване на индивида. Състояние на лишеност от избрана човешка нужда или жизненоважно богатство. Майчина депривация, значи не неналичието на някой неустановен човек, който да поставя грижи за бебето, а неналичието на майка като обгрижваща фигура в живота на детето. Прекъсване на привързаността загуба на прочувствена грижа, която води до спиране на прочувствената връзка сред майката и детето. Както и да се дефинира депривацията, тя може да се опише като положение на прекратена прочувствена връзка сред майката и детето, която води след себе си голям брой нарушавания в цялостното развиване на детето.

Теодора Панчева е квалифициран магистър психолог. Работила е в областта на обществените услуги, както и като съветник, преподавател и обучител на хора с редки заболявания. Има десетгодишна процедура като съветник на кандидат-осиновители, осиновители и осиновени по всички проблеми, произлизащи от осиновяването.

Инфо: www.mamaninja.bg